Една „Визия за България“ без работници в нея
Най-важното в една партийна стратегия са не констатациите, а ограниченията, които се оферират, споделя икономистът Даниела Пенкова. Тя доста добре може да разграничи по кое време една стратегия е ориентирана към труда и по кое време към бизнеса, тъй като познава живота от всичките му страни – и от ситуацията на наемен служащ, и от позицията на фамилния бизнес, и като притежател на дребен бизнес.
„ Намерих за извънредно необичайно, че във „ Визия за България “ няма никаква визия за смяна всъщност на живота на елементарните хора, които желаят да гласоподават вляво и които търсят своята партия вляво. Няма никаква отбрана на служащите “ – споделя икономистът Даниела Пенкова след обстоен прочит на документа – „ В последна сметка приказваме за документ на Българската социалистическа партия и чаках да видя някакви, най-малко съществени детайли, които да пазят българските служащи. Ако извършите бързо търсене на основни думи из програмата, незабавно ще откриете, че думата „ служащи “ („ служащ “ в само число въобще не съществува), се открива два пъти в текста “.
Пенкова обръща внимание на обстоятелството, че даже в тези два случая още веднъж става дума за ползите на бизнеса: „ Използвани са в фрази, в които се споделя, че „ бизнесът има потребност от служащи “. Така се оказва, че в цялата тази стратегия се приказва за работен права и ползи тъкмо нула пъти “. За нашата събеседничка не е мъчно да разграничи, че употребявайки констататации, с които множеството работещи ще се съгласят, това всъщност е стратегия, която предлага ограничения най-вече за бизнеса и не крие разочарованието си от по-големите упования, които е имала.
Защо потърсихме нейното мнение? Първо, тъй като Даниела е икономист. И на второ място, тъй като познава живота от всичките му страни – и от ситуацията на наемен служащ, и от позицията на чисто фамилния бизнес, и като притежател на дребен бизнес, в който са били наети до 12 чиновници. При това се е занимавала с търговия, франчайзинг и предприемачество в много по-развит пазар от българския.
Тези, които познават Даниела единствено като цивилен деятел и като основател на уеб страницата за документални филми със обществена тематика www.dokumentalni.com (заедно с Илиян Станчев), евентуално ще се изненадат, че тя е била търговски представител на някои от най-големите компании в Италия.
Така да вземем за пример след образование в стартъпа на един от колосите в телекомуникационния бизнес, стартирал технологията UMTS, Пенкова става негов представител със лична компания и построява комерсиалната му мрежа в четири провинции на региона Тоскана. Стига до четвърти резултат по продажби от общо 88 дилъри в цяла Италия. Точно когато Даниела се скъсва от работа, само че печели чудесно и е уверена, че системата работи за такива като нея, следва огромният потрес. Идва нов началник в компанията майка, който дава към този момент създадения бизнес на свои приятелчета.
„ Започнах да се интересувам от стопанска система, тъкмо тъй като се разруши цялата ми религия, че системата възнаграждава труда и качествата. За тези 20 години професионален опит постоянно съм работила по 12-15 часа дневно. Вярно е, печелех добре. Но също по този начин е правилно, че няма никаква гаранция, че няма да паднеш под нулата. В последна сметка съм доста щастлива от всичко, което ми се случи, тъй като в този момент като че ли открих смисъл в живота, до момента в който на първо място беше за пари. Освен това, когато нещата вървяха, въобще не е било тъй като съм доста интелигентна и работлива, а тъй като имах шанс постоянно да попадам на точното място в точния миг. Тъй че нищо не е било моя заслуга, а чист шанс. Така е при капитализма – няма грам меритокрация, единствено шанс и положителни познанства “, споделя Даниела.
В този миг тя попада на книгата на Наоми Клайн „ Шоковата теория “, на която след това провежда превода и издаването в България. За Даниела заглавието носи необикновен смисъл, обвързван с ранните ѝ юношески години, когато скандира „ Шо-ко-ва тера-пи-я! “ по софийските площади, без да схваща какво значи това. Отраснала в оскъдно семейство с разведени родители и на практика отгледана от баба си и дядо си, тя е на 15 години, когато попада във водовъртежа на бурните събития от началото на 90-те. Позната е от първите манифестации като „ Детето на революцията “, когато почтеното ѝ детско лице се демонстрира като знак в репортажи на Евронюз. Макар и невръстна я поставят на рецепцията в синята централа, която става неин втори дом (това е история, която ще разкажем различен път).
В Италия Даниела Пенкова следва „ Икономика на развиването “ във Флорентинския университет. Учи в същия факултет, в който се приготвят фрагментите, които след това пишат фамозните „ Структурни промени “ из целия свят. Преминала е курсове по европейско и интернационално право, политология, социология. В биографията си има и 3-месечен стаж в Европейския парламент в групата на Европейска обединена левица/Северна зелена левица. Била е представител на интернационалните конференции по стопански въпроси. Имала е опция да стартира работа в Организация на обединените нации и Световната банка, само че избира да се върне в България и да заживее във Варна по персонални аргументи, както и с цел да продължи работата по плана си „ Документални филми “.
Ето част от диалога на Боян Станиславски с Даниела Пенкова, отдаден на новата стратегия на Българска социалистическа партия:
Какви са твоите усещания от новия програмен документ на Българска социалистическа партия „ Визия за България “?
Документът е доста забавен от позиция на това, че беше общопризнат незабавно от голям брой деятели и хора, които го оповестиха за „ същинския, ляв програмен документ “. Някои мои познати, които смятам за доста рационални хора, обявиха, че това е „ програмата на една същинска лява партия “ и че от дълго време имаме потребност от подобен документ. Разбира се, това разсъни моето любознание и деликатно прочетох този документ. Очаквах някакъв ляв завой от страна на Българска социалистическа партия, тъй като несъмнено има потребност от подобен, само че се оказа, че въобще не мога да се съглася с тези изказвания. Останах разочарована, когато прочетох „ Визия за България “.
Да обсъдим по-подробно за какво смяташ, че тази стратегия не е лява и какво те смути най-много в нея?
Намерих за извънредно необичайно, че в тази „ Визия за България “ няма никаква визия за смяна всъщност на живота на така наречен елементарни хора, които желаят да гласоподават в ляво и които търсят своята партията в ляво. Няма никаква отбрана на служащите – в последна сметка приказваме за Българската социалистическа партия и чаках да видя някакви, най-малко съществени детайли, които да пазят българските работници…
Ако би трябвало да обобщим в резюме, програмата в действителност е отдадена на ползите на бизнеса. Разбира се, не е казано, че е отдадена на едрия бизнес, а на „ дребния и междинен бизнес “, което още веднъж ни кара да се замислим каква е тази социалистическа партия, която приказва за бизнеса, тъй като в случай че някой желае да приказва за фамилния бизнес, тогава би трябвало да го назова тъкмо по този начин – фамилен бизнес. Тогава ще знаем, че става дума за дребна компания, която употребява труда на личното си семейство.
И това е едно на ръка. В България има проблем, че доста хора в действителност не желаят да работят за така наречен „ дребен и междинен бизнес “, защото постоянно той се отнася с служащите още по-зле и от едрия бизнес. Ако би трябвало да бъдем почтени, една огромна компания нормално си разрешава да заплаща по-високи заплати, да ги обезпечава на действителните им приходи, да ги изплаща в точния момент и по този начин нататък. Докато един дребен бизнес, да вземем за пример кръчмата на хипотетичният бизнесмен Бай Кольо от квартал „ Слатина “ в София, разполага с две сервитьорки, които обезпечава на четиричасов работен ден, в случай че въобще имат шанса да са назначени на трудов контракт, заплаща им минимални заплати, в случай че имат шанса да им се изплащат коректно…
Така че, в последна сметка, когато приказваме по какъв начин ще поддържаме дребния и междинния бизнес, би трябвало да се запитаме по какъв начин той се отнася към служащите. Онова, което най-вече ме тормози е, че на никое място не се приказва за правата на служащите. Имаме голям взрив на случаи, в които не се изплащат заплати, трудови злополуки и така нататък, тъй че чаках най-малко някакви ограничения за отбрана на служащите в това отношение. Очаквах нещо за санкции на работодатели, които не обезпечават положителни условия на труд, не заплащат заплати и които действително способстват за прекаризацията.
Каква политическа облага може да извлече Българска социалистическа партия, предлагайки стратегия, която по този начин или другояче се предлага от 30 години, преповтарайки всичко това и обявявайки го за ляво? Какво целят хората, съставили този документ и предложили го на публиката?
За страдание считам, че тези хора ще реализиран това, което целят. Проблемът се корени във обстоятелството, че малко хора четат стратегиите.
Второ, тя е написана много хитро. Написана е с измама: в случай че разгледаме обособените глави, раздели и проблематиките, които Българска социалистическа партия ще разисква, още преди да показа концепциите си, в тази стратегия е разказано какво е положение в страната и няма метод да не се съгласим. Разбира се, че има голямо неравноправие. Разбира се, че има голяма беднотия, България е в рецесия, хората я напущат, няма квалифицирани фрагменти – всичко това са обстоятелства. Но това е един способ на демагогията, който съществува несъмнено към този момент от стотици години. В последна сметка в тази стратегия, както и в доста други стратегии и изявления на политици, няма по какъв начин да не се съгласим с отправните точки. Но казусът е по-късно: в предлаганата рецепта, която ни се предлага, с цел да излекуваме това зло. Хората би трябвало да схванат, че най-важното в една стратегия са ограниченията, които се оферират.
Мерките постоянно са в последна сметка леви или десни, какви са те в програмата на Българска социалистическа партия?
След като от самото начало приказва за бизнеса, явно ограниченията са десни. Няма гаранции за трудещите се, тъй че естествено – това е дясна стратегия. Проблемът е, че един елементарен човек, който няма нужните знания, изключително стопански такива, се изправя против „ опорните точки “, от които програмата потегля и не може да разчете, че препоръчаните ограничения няма да решат проблемите, с които е склонен, че съществуват…
Директно е казано в документа, че партията се афишира „ против неолибералните ограничения “, само че по едно и също време с това предлага премахването на регулации, които пречели на бизнеса и от самото начало приказва за отбрана на капитала. Един елементарен човек ще прочете, че партията се афишира против неолиберализма, само че няма да разбере, че неолиберализмът е тъкмо това: той е в приватизацията, а Българска социалистическа партия приказва за публично-частни партньорства, които бяха отхвърлени на Запад, тъй като се оказа, че това е по-лошо даже от приватизация…
Това е една от ограниченията, които оферират – против неолиберализма сме, само че ще приемем една от най-неолибералните ограничения.
Според теб това е документ, който си опонира?
Точно по този начин – препоръчаните ограничения не вземат решение посочените проблеми. Това е огромният проблем на документа. Например социалистическата партия предлага премахването на тавана на пенсиите – това е планувано ГЕРБ да направи от 1 януари 2019. Можем да открием още куп ограничения, които се оферират за решение на проблемите, които се постановат от всички съществуващи десни партии. Няма нищо новаторско. Щеше да бъде такова, в случай че бяхме създали разбор на капитала и какво се случва в връзките сред капитала и труда.
Не мога да си показва, че хората взимащи политически решения в Българска социалистическа партия, без да желая да ги подценявам, само че просто не си представям, че те са способни на подобен вид политическо-интелектуален труд. Ако те оферират едно и също, въпреки и показано по различен метод и наречено „ Визия за България “ (това не ми приказва нищо, защото сме чули за толкоз визии и сънища за България), какво чакат да реализират? Няма ли въпреки всичко в тази стратегия нещо, което би могло да бъде референтна точка за леви хора, които да си кажат – е, най-малко това?
Има и хубави неща, казани в програмата, без някакви съответни ограничения. Има едно доброжелание по какъв начин ще вдигнем минималните заплати на 60% от междинната работна заплата. Продължаваме да повтаряме мантрата за междинна заплата, която знаем по какъв начин се пресмята. Трябва обаче да кажат по какъв начин ще я реализиран.
Но дали това може въобще да бъде лява концепция и опорна точка? Всеки един политик, в случай че го слагат пред камерата и го попитаме би трябвало ли да има по-добро опазване на здравето, инфраструктура, дали би трябвало да се вдигне минималната заплата – всеки ще каже: „ Да, несъмнено! “. Но тук приказваме за политическата еднаквост, която би трябвало да се мери с това кой е подготвен да не се съгласи с теб.
Не видях нещо, което да визира ползите на капитала в България. Това съществено ме тормози. Да, приказва се, че би трябвало да се откажем от плоския налог, само че същата тази партия го одобри, а и това не значи нищо, тъй като няма конкретика – ще въведем ли всъщност напредничав налог или просто ще бъде въведено тяхното по-старо предложение за една по-висока ставка над избрана група приходи. Това не е напредничав налог като естество.
Човек се пита по какъв начин по този начин не намират силата да кажат, че болшинството от хората у нас страдат, а те не могат да се оправят, тъй като не им се заплаща почтено за труда, който поставят, не им обезпечават нужните условия, имаме действителна безработица, колкото и да се хвали Бойко Борисов.
Много е елементарно да се хвалиш, когато една трета от народът ти е напуснал страната, че процентът на безработица е невисок.
По този метод не се бори безработица. След като трудът не се заплаща и не се прави нищо, с цел да се помогне на елементарни фамилии да живеят, обстановката няма да се усъвършенства.
Съществува ли в тази стратегия думата „ профсъюз “, в случай че си търсила?
Не съм сигурна, само че липсва думата „ експлотация “, липсват „ работен права “ и всичко, което е обвързвано със заплати.
А обществената политика?
Социалната политика, за която се приказва, е доста забавна, тъй като показва обещанието да се помогне на хората, които имат проблеми – да вземем за пример увреждания, да работят. Отново се приказва за шанса за тези хора да влязат на пазара на труда.
Но не и за изискванията на труд и по какъв начин ще бъдат предпазени на този пазар…
Именно. Ние не можем да осигурим на хората, които са в разцвета на силите си естествени условия за битие и заплати, с които да се устоят. Същевременно даваме обещания на хора, които в действителност имат усложнения, които се нуждаят от лекуване и куп други грижи. След като не можем да осигурим на хората, които нямат тези проблеми, обикновени условия за битие и ги принуждаваме да напущат страната, очевидно няма да успеем да го създадем за хората с фактически по-големи потребности.
Има ли в документа някакви очаквания от кое място и по какъв метод ще се случи по този начин, че държавната хазна да се изпълни и всички тези, даже дребни обещания, ще бъдат изпълнени?
Отново приказваме за „ привличане на задгранични вложения “, за увеличение на Брутният вътрешен продукт. Говори се за годишен напредък от 6%, само че да се приказва за сходен напредък не е въпрос на предпочитание. Всеки желае това, само че по какъв начин се реализира той и на каква цена? Ако на следващия ден се приватизират още обществени услуги и се дадат на частни компании, а услугата стане по-скъпа, Брутният вътрешен продукт автоматизирано ще се вдигне. Ако стартираме да плащаме по-високи цени, се подвига Брутният вътрешен продукт. Този напредък на Брутният вътрешен продукт по никакъв метод не подсигурява благосъстоянието, само че може да се случи противоположното – Брутният вътрешен продукт да пораства, само че да удари тъкмо хората, които не могат да си заплащат сметките. Това не е измерител за благосъстоянието на хората.
Различава ли се „ Визия за България “ от визията, която има ГЕРБ за България? Какъв мотив бихме имали аз или ти да гласуваме за Българска социалистическа партия, вместо за ГЕРБ?
Проверявах доста от нещата, които предлага Българска социалистическа партия, дали са предлагани и от ГЕРБ и съвсем всичко е предлагано. Пак се приказва за децентрализация, олекотяване на администрацита, вложения в избрани райони, електронно държавно управление. Българска социалистическа партия приказват за „ друг тип схващане за децентрализация… “ и така нататък, тъй като просто приказват за едно също. А какъв тъкмо е другия тип, не се изяснява.
Явно другият тип е това кой към коя агитка принадлежи… Това може би е качеството на българския политически живот.
За страдание няма нищо ново и упованието на появяването на лява партия с лява програмата продължава. След 30 години е време да се появи такава и има апетит, уповавам се да се случи и хората да видят главните, качествените разлики. Ослушвайте се по кое време някой ще заприказва за правата на работещите и то с съответни ограничения.
„ Намерих за извънредно необичайно, че във „ Визия за България “ няма никаква визия за смяна всъщност на живота на елементарните хора, които желаят да гласоподават вляво и които търсят своята партия вляво. Няма никаква отбрана на служащите “ – споделя икономистът Даниела Пенкова след обстоен прочит на документа – „ В последна сметка приказваме за документ на Българската социалистическа партия и чаках да видя някакви, най-малко съществени детайли, които да пазят българските служащи. Ако извършите бързо търсене на основни думи из програмата, незабавно ще откриете, че думата „ служащи “ („ служащ “ в само число въобще не съществува), се открива два пъти в текста “.
Пенкова обръща внимание на обстоятелството, че даже в тези два случая още веднъж става дума за ползите на бизнеса: „ Използвани са в фрази, в които се споделя, че „ бизнесът има потребност от служащи “. Така се оказва, че в цялата тази стратегия се приказва за работен права и ползи тъкмо нула пъти “. За нашата събеседничка не е мъчно да разграничи, че употребявайки констататации, с които множеството работещи ще се съгласят, това всъщност е стратегия, която предлага ограничения най-вече за бизнеса и не крие разочарованието си от по-големите упования, които е имала.
Защо потърсихме нейното мнение? Първо, тъй като Даниела е икономист. И на второ място, тъй като познава живота от всичките му страни – и от ситуацията на наемен служащ, и от позицията на чисто фамилния бизнес, и като притежател на дребен бизнес, в който са били наети до 12 чиновници. При това се е занимавала с търговия, франчайзинг и предприемачество в много по-развит пазар от българския.
Тези, които познават Даниела единствено като цивилен деятел и като основател на уеб страницата за документални филми със обществена тематика www.dokumentalni.com (заедно с Илиян Станчев), евентуално ще се изненадат, че тя е била търговски представител на някои от най-големите компании в Италия.
Така да вземем за пример след образование в стартъпа на един от колосите в телекомуникационния бизнес, стартирал технологията UMTS, Пенкова става негов представител със лична компания и построява комерсиалната му мрежа в четири провинции на региона Тоскана. Стига до четвърти резултат по продажби от общо 88 дилъри в цяла Италия. Точно когато Даниела се скъсва от работа, само че печели чудесно и е уверена, че системата работи за такива като нея, следва огромният потрес. Идва нов началник в компанията майка, който дава към този момент създадения бизнес на свои приятелчета.
„ Започнах да се интересувам от стопанска система, тъкмо тъй като се разруши цялата ми религия, че системата възнаграждава труда и качествата. За тези 20 години професионален опит постоянно съм работила по 12-15 часа дневно. Вярно е, печелех добре. Но също по този начин е правилно, че няма никаква гаранция, че няма да паднеш под нулата. В последна сметка съм доста щастлива от всичко, което ми се случи, тъй като в този момент като че ли открих смисъл в живота, до момента в който на първо място беше за пари. Освен това, когато нещата вървяха, въобще не е било тъй като съм доста интелигентна и работлива, а тъй като имах шанс постоянно да попадам на точното място в точния миг. Тъй че нищо не е било моя заслуга, а чист шанс. Така е при капитализма – няма грам меритокрация, единствено шанс и положителни познанства “, споделя Даниела.
В този миг тя попада на книгата на Наоми Клайн „ Шоковата теория “, на която след това провежда превода и издаването в България. За Даниела заглавието носи необикновен смисъл, обвързван с ранните ѝ юношески години, когато скандира „ Шо-ко-ва тера-пи-я! “ по софийските площади, без да схваща какво значи това. Отраснала в оскъдно семейство с разведени родители и на практика отгледана от баба си и дядо си, тя е на 15 години, когато попада във водовъртежа на бурните събития от началото на 90-те. Позната е от първите манифестации като „ Детето на революцията “, когато почтеното ѝ детско лице се демонстрира като знак в репортажи на Евронюз. Макар и невръстна я поставят на рецепцията в синята централа, която става неин втори дом (това е история, която ще разкажем различен път).
В Италия Даниела Пенкова следва „ Икономика на развиването “ във Флорентинския университет. Учи в същия факултет, в който се приготвят фрагментите, които след това пишат фамозните „ Структурни промени “ из целия свят. Преминала е курсове по европейско и интернационално право, политология, социология. В биографията си има и 3-месечен стаж в Европейския парламент в групата на Европейска обединена левица/Северна зелена левица. Била е представител на интернационалните конференции по стопански въпроси. Имала е опция да стартира работа в Организация на обединените нации и Световната банка, само че избира да се върне в България и да заживее във Варна по персонални аргументи, както и с цел да продължи работата по плана си „ Документални филми “.
Ето част от диалога на Боян Станиславски с Даниела Пенкова, отдаден на новата стратегия на Българска социалистическа партия:
Какви са твоите усещания от новия програмен документ на Българска социалистическа партия „ Визия за България “?
Документът е доста забавен от позиция на това, че беше общопризнат незабавно от голям брой деятели и хора, които го оповестиха за „ същинския, ляв програмен документ “. Някои мои познати, които смятам за доста рационални хора, обявиха, че това е „ програмата на една същинска лява партия “ и че от дълго време имаме потребност от подобен документ. Разбира се, това разсъни моето любознание и деликатно прочетох този документ. Очаквах някакъв ляв завой от страна на Българска социалистическа партия, тъй като несъмнено има потребност от подобен, само че се оказа, че въобще не мога да се съглася с тези изказвания. Останах разочарована, когато прочетох „ Визия за България “.
Да обсъдим по-подробно за какво смяташ, че тази стратегия не е лява и какво те смути най-много в нея?
Намерих за извънредно необичайно, че в тази „ Визия за България “ няма никаква визия за смяна всъщност на живота на така наречен елементарни хора, които желаят да гласоподават в ляво и които търсят своята партията в ляво. Няма никаква отбрана на служащите – в последна сметка приказваме за Българската социалистическа партия и чаках да видя някакви, най-малко съществени детайли, които да пазят българските работници…
Ако би трябвало да обобщим в резюме, програмата в действителност е отдадена на ползите на бизнеса. Разбира се, не е казано, че е отдадена на едрия бизнес, а на „ дребния и междинен бизнес “, което още веднъж ни кара да се замислим каква е тази социалистическа партия, която приказва за бизнеса, тъй като в случай че някой желае да приказва за фамилния бизнес, тогава би трябвало да го назова тъкмо по този начин – фамилен бизнес. Тогава ще знаем, че става дума за дребна компания, която употребява труда на личното си семейство.
И това е едно на ръка. В България има проблем, че доста хора в действителност не желаят да работят за така наречен „ дребен и междинен бизнес “, защото постоянно той се отнася с служащите още по-зле и от едрия бизнес. Ако би трябвало да бъдем почтени, една огромна компания нормално си разрешава да заплаща по-високи заплати, да ги обезпечава на действителните им приходи, да ги изплаща в точния момент и по този начин нататък. Докато един дребен бизнес, да вземем за пример кръчмата на хипотетичният бизнесмен Бай Кольо от квартал „ Слатина “ в София, разполага с две сервитьорки, които обезпечава на четиричасов работен ден, в случай че въобще имат шанса да са назначени на трудов контракт, заплаща им минимални заплати, в случай че имат шанса да им се изплащат коректно…
Така че, в последна сметка, когато приказваме по какъв начин ще поддържаме дребния и междинния бизнес, би трябвало да се запитаме по какъв начин той се отнася към служащите. Онова, което най-вече ме тормози е, че на никое място не се приказва за правата на служащите. Имаме голям взрив на случаи, в които не се изплащат заплати, трудови злополуки и така нататък, тъй че чаках най-малко някакви ограничения за отбрана на служащите в това отношение. Очаквах нещо за санкции на работодатели, които не обезпечават положителни условия на труд, не заплащат заплати и които действително способстват за прекаризацията.
Каква политическа облага може да извлече Българска социалистическа партия, предлагайки стратегия, която по този начин или другояче се предлага от 30 години, преповтарайки всичко това и обявявайки го за ляво? Какво целят хората, съставили този документ и предложили го на публиката?
За страдание считам, че тези хора ще реализиран това, което целят. Проблемът се корени във обстоятелството, че малко хора четат стратегиите.
Второ, тя е написана много хитро. Написана е с измама: в случай че разгледаме обособените глави, раздели и проблематиките, които Българска социалистическа партия ще разисква, още преди да показа концепциите си, в тази стратегия е разказано какво е положение в страната и няма метод да не се съгласим. Разбира се, че има голямо неравноправие. Разбира се, че има голяма беднотия, България е в рецесия, хората я напущат, няма квалифицирани фрагменти – всичко това са обстоятелства. Но това е един способ на демагогията, който съществува несъмнено към този момент от стотици години. В последна сметка в тази стратегия, както и в доста други стратегии и изявления на политици, няма по какъв начин да не се съгласим с отправните точки. Но казусът е по-късно: в предлаганата рецепта, която ни се предлага, с цел да излекуваме това зло. Хората би трябвало да схванат, че най-важното в една стратегия са ограниченията, които се оферират.
Мерките постоянно са в последна сметка леви или десни, какви са те в програмата на Българска социалистическа партия?
След като от самото начало приказва за бизнеса, явно ограниченията са десни. Няма гаранции за трудещите се, тъй че естествено – това е дясна стратегия. Проблемът е, че един елементарен човек, който няма нужните знания, изключително стопански такива, се изправя против „ опорните точки “, от които програмата потегля и не може да разчете, че препоръчаните ограничения няма да решат проблемите, с които е склонен, че съществуват…
Директно е казано в документа, че партията се афишира „ против неолибералните ограничения “, само че по едно и също време с това предлага премахването на регулации, които пречели на бизнеса и от самото начало приказва за отбрана на капитала. Един елементарен човек ще прочете, че партията се афишира против неолиберализма, само че няма да разбере, че неолиберализмът е тъкмо това: той е в приватизацията, а Българска социалистическа партия приказва за публично-частни партньорства, които бяха отхвърлени на Запад, тъй като се оказа, че това е по-лошо даже от приватизация…
Това е една от ограниченията, които оферират – против неолиберализма сме, само че ще приемем една от най-неолибералните ограничения.
Според теб това е документ, който си опонира?
Точно по този начин – препоръчаните ограничения не вземат решение посочените проблеми. Това е огромният проблем на документа. Например социалистическата партия предлага премахването на тавана на пенсиите – това е планувано ГЕРБ да направи от 1 януари 2019. Можем да открием още куп ограничения, които се оферират за решение на проблемите, които се постановат от всички съществуващи десни партии. Няма нищо новаторско. Щеше да бъде такова, в случай че бяхме създали разбор на капитала и какво се случва в връзките сред капитала и труда.
Не мога да си показва, че хората взимащи политически решения в Българска социалистическа партия, без да желая да ги подценявам, само че просто не си представям, че те са способни на подобен вид политическо-интелектуален труд. Ако те оферират едно и също, въпреки и показано по различен метод и наречено „ Визия за България “ (това не ми приказва нищо, защото сме чули за толкоз визии и сънища за България), какво чакат да реализират? Няма ли въпреки всичко в тази стратегия нещо, което би могло да бъде референтна точка за леви хора, които да си кажат – е, най-малко това?
Има и хубави неща, казани в програмата, без някакви съответни ограничения. Има едно доброжелание по какъв начин ще вдигнем минималните заплати на 60% от междинната работна заплата. Продължаваме да повтаряме мантрата за междинна заплата, която знаем по какъв начин се пресмята. Трябва обаче да кажат по какъв начин ще я реализиран.
Но дали това може въобще да бъде лява концепция и опорна точка? Всеки един политик, в случай че го слагат пред камерата и го попитаме би трябвало ли да има по-добро опазване на здравето, инфраструктура, дали би трябвало да се вдигне минималната заплата – всеки ще каже: „ Да, несъмнено! “. Но тук приказваме за политическата еднаквост, която би трябвало да се мери с това кой е подготвен да не се съгласи с теб.
Не видях нещо, което да визира ползите на капитала в България. Това съществено ме тормози. Да, приказва се, че би трябвало да се откажем от плоския налог, само че същата тази партия го одобри, а и това не значи нищо, тъй като няма конкретика – ще въведем ли всъщност напредничав налог или просто ще бъде въведено тяхното по-старо предложение за една по-висока ставка над избрана група приходи. Това не е напредничав налог като естество.
Човек се пита по какъв начин по този начин не намират силата да кажат, че болшинството от хората у нас страдат, а те не могат да се оправят, тъй като не им се заплаща почтено за труда, който поставят, не им обезпечават нужните условия, имаме действителна безработица, колкото и да се хвали Бойко Борисов.
Много е елементарно да се хвалиш, когато една трета от народът ти е напуснал страната, че процентът на безработица е невисок.
По този метод не се бори безработица. След като трудът не се заплаща и не се прави нищо, с цел да се помогне на елементарни фамилии да живеят, обстановката няма да се усъвършенства.
Съществува ли в тази стратегия думата „ профсъюз “, в случай че си търсила?
Не съм сигурна, само че липсва думата „ експлотация “, липсват „ работен права “ и всичко, което е обвързвано със заплати.
А обществената политика?
Социалната политика, за която се приказва, е доста забавна, тъй като показва обещанието да се помогне на хората, които имат проблеми – да вземем за пример увреждания, да работят. Отново се приказва за шанса за тези хора да влязат на пазара на труда.
Но не и за изискванията на труд и по какъв начин ще бъдат предпазени на този пазар…
Именно. Ние не можем да осигурим на хората, които са в разцвета на силите си естествени условия за битие и заплати, с които да се устоят. Същевременно даваме обещания на хора, които в действителност имат усложнения, които се нуждаят от лекуване и куп други грижи. След като не можем да осигурим на хората, които нямат тези проблеми, обикновени условия за битие и ги принуждаваме да напущат страната, очевидно няма да успеем да го създадем за хората с фактически по-големи потребности.
Има ли в документа някакви очаквания от кое място и по какъв метод ще се случи по този начин, че държавната хазна да се изпълни и всички тези, даже дребни обещания, ще бъдат изпълнени?
Отново приказваме за „ привличане на задгранични вложения “, за увеличение на Брутният вътрешен продукт. Говори се за годишен напредък от 6%, само че да се приказва за сходен напредък не е въпрос на предпочитание. Всеки желае това, само че по какъв начин се реализира той и на каква цена? Ако на следващия ден се приватизират още обществени услуги и се дадат на частни компании, а услугата стане по-скъпа, Брутният вътрешен продукт автоматизирано ще се вдигне. Ако стартираме да плащаме по-високи цени, се подвига Брутният вътрешен продукт. Този напредък на Брутният вътрешен продукт по никакъв метод не подсигурява благосъстоянието, само че може да се случи противоположното – Брутният вътрешен продукт да пораства, само че да удари тъкмо хората, които не могат да си заплащат сметките. Това не е измерител за благосъстоянието на хората.
Различава ли се „ Визия за България “ от визията, която има ГЕРБ за България? Какъв мотив бихме имали аз или ти да гласуваме за Българска социалистическа партия, вместо за ГЕРБ?
Проверявах доста от нещата, които предлага Българска социалистическа партия, дали са предлагани и от ГЕРБ и съвсем всичко е предлагано. Пак се приказва за децентрализация, олекотяване на администрацита, вложения в избрани райони, електронно държавно управление. Българска социалистическа партия приказват за „ друг тип схващане за децентрализация… “ и така нататък, тъй като просто приказват за едно също. А какъв тъкмо е другия тип, не се изяснява.
Явно другият тип е това кой към коя агитка принадлежи… Това може би е качеството на българския политически живот.
За страдание няма нищо ново и упованието на появяването на лява партия с лява програмата продължава. След 30 години е време да се появи такава и има апетит, уповавам се да се случи и хората да видят главните, качествените разлики. Ослушвайте се по кое време някой ще заприказва за правата на работещите и то с съответни ограничения.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ